Честваме Денят на независимостта!

Честваме Денят на независимостта! Избрана

22.09.2018 | 07:15
(0 гласа)
След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя.
При това тази зависимост далеч не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн лева. Като васално княжество, България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. "режим на капитулациите" – система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в Османската империя. А това води до сериозни финансови загуби от ниски мита, такси и други видове пропуснати за хазната ни ползи. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.
Благоприятният момент за осъществяването на тази цел настъпва през 1908 г. Съгласно решенията на Берлинския конгрес, тогава изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена естествено няма никакво намерение да връща областта на Турция. И българското правителство започва да сондира с австро-унгарското възможността да обяви независимостта на България. Което, като формално нарушение на Берлинския договор, да даде пък правото на Виена да обяви анексията на Босна и Херцеговина.
По това време, на 11 юли в Истанбул е извършен младотурският преврат. Временната дестабилизацията на Османската империя още повече улеснява българските планове. А правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Никополското пристанище на Дунав се отправя към Търново, където на следващия ден – 22 септември - България е обявена за царство, а самият Фердинанд получава титлата цар на българите.
Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната.
Прочетена 220 пъти

Оставете коментар

Полетата означени със * са задължителни. Използването на HTML код не е разрешено.

Breadcrumbs

Новини от България

Считано от 25.05.2018 г. влизат в сила нови европейски изисквания за защита на личните данни. С оглед на това, Ви информираме, че този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.