Иманярите биха могли да бъдат най-голямата партия в България

Иманярите биха могли да бъдат най-голямата партия в България Избрана

05.10.2018 | 09:41
(0 гласа)
От много време планирам един разговор. Почти всяка сутрин пия кафето си в едно шуменско кафене и ги виждам. Едни хора, които са се превърнали в нещо като градски легенди. За тях през последните години почти не се говори. От време на време се появяват новини за конфискувани монети и възможните наказания за този у когото са открити. Но темата за иманярите е на заден план. Успях да убедя един от тези хора да поговорим. Няма да ви кажа как се казва. Той бе учудващо откровен и ми разказа твърде интересни неща.
Какво се промени в иманярския свят през последните години?
Нищо не се е променило. Иманярството си съществува, само дето големите купувачи се свиха. Напънаха ги нещо. От там нещата станаха по-трудни. България е разделена на райони. Всеки от големите прекупвачи си има район. Не можеш да прескочиш никого. Не можеш да отидеш на по-горно ниво. Отиваш при дребната рибка, тя – при по-едрата и така… Нещата се движат по веригата.
Като че ли вече няма големи находки? Или просто ние не знаем за тях?
Няма вече. Дреболии…Преди години излизаха сериозни находки. В Разградско имаше една огромна находка. 120 000 сребърни денарии. 120 000! Представяш ли си! Количество! Тоз взел, оня взел, ама по-голямата част е в музея. Бай Иван от Нови пазар намери на Червената скала един патриаршески жезъл. С червен рубин и две змийски глави. Красива работа!
Легенди се разказват за конски глави, колесници, гърнета със злато…
Не са легенди. Вярно е. Мога да ти разкажа за бронзова статуетка в естествен ръст, но в този случай, иманярят който е намерил скулптурата е бил добросъвестен и я е предал на Националния музей. В Русенско е намерена. Много работи излизаха. Преди години в центъра на Търново, в една триетажна дискотека, се събирахме всеки месец. И всички знаеха… Там се събираха поне хиляда души. Стока имаше с чували. Каквото се сетиш… Вървеше и се продаваше… Сега спряха да се продават предмети. Вече не се търсят. Навън затегнаха режима и искат документи за произход. За монетите никой не търси произход.
Говори се, че държавата се е месила в иманярските дела.
Че как! По партийна линия се движеха нещата. Със смяната на властта се сменяха и купувачите.
/Докато си говорим, към нас приближава мъж и пита: Абе, какво е станало с някой от нашите? Чух, че ударили някого, ама кой е? Следват обяснения за някакъв новобранец, дето му открили нищо и никакви „три денарчета кьорави“. Разговорът завършва с капитални заключения за туй, колко е смотана държавата./
Та, да продължим. Чувал ли си за крепостта Рециария. На Дунав. Там по комунистическо време копаха с 13 багера. Мангалите копат, милиционерите ги пазят. И това – години наред… Звездите от онези времена вече ги няма. Императора го убиха. Бузата се скри в Австрия…
Ти самият от колко години копаеш и коя ти е най-сериозната находка?
От 1993-та. Имам една разпиляна находка на денарии от II – III век. Имам и разни единични находки – бронзови статуетки, такива работи… Аз не се храня от това. За мен иманярството е хоби. Всъщност, машинкаджиите са толкова много, че могат да бъдат най-голямата партия в България. Страстта е толкова силна, че на плаж да отидеш, носиш си машинката. И събираш стотинки, пръстенчета… Ама и това свърши. Сега всички плажове се търмъчат с трактори и 10 стотинки не можеш да събереш.
А какво става с „големите“ в бранша?
Е, големите са си големи. Те са „колекционери“. Не знам как става, но някак прескачат закона. Примерно Черепа. Божков. Има една от най-големите колекции в света. Официално. И ходи насам – натам да я показва. Ако аз имам една стохилядна част от това, което той притежава, попадам под ударите на закона и влизам в затвора. За него всичко е позволено. По сегашния закон за три мижави монетки може да влезеш в затвора и да те глобят хиляди левове. За три монетки! На един от нашите му прибраха „юбилейките“. Само монети, правени след Освобождението. Дойдоха и ги прибраха! Съвременни монети, български…
Да не ти говоря какви кражби стават в музеите. Нашият музей допреди двайсетина години си го крадяха музейните работници. Един от най-известните хора сред нас беше Доктора – доктор Хараланов. От Шумен. Дойдоха и му прибраха колекцията. Иди сега и попитай в музея къде му е колекцията! Сигурно са останали само хартийките. Знам го от хора, дето са изнасяли златни монети в найлонови торби. Такива работи…
Иманярството има много лица, значи…
О, да. Преди беше романтично. Представи си, излизаш сред природата, ходиш из гората, намираш нещо красиво… Ако решиш – даваш го на музея. Сега и да дадеш находка в музей не можеш. Разпъват те на кръст. Разпитват те. Обискират ти къщата. Пишман ставаш, че си искал да направиш дарение. Лично аз се отказах от тази работа.
Понеже често съм във вашата компания, останал съм с впечатлението, че живеете от спомени.
Да, бе! Ние сме като пенсионерите в градинките. Събираме се и си разказваме какво е било преди 20 – 30 години. Колко хубаво е било и как сме изкарвали по някоя пара. И ако питаш мен, проблемът е в закона. Представи си, че си дете и проявяваш интерес към историята и археологията. Дори да искаш да си посъбереш някоя монета, да я намериш „на очи“ или да си я купиш – не може! От баба и дядо да имаш някоя пара – пак не може. Трябва да отидеш в музея, да легализираш, да правят снимки… Загубено време. И накрая една монета, дето струва 1 лев ти излиза 10 лева. Загубена работа!
Приключваме разговора. Не знам как е при вас, но на мен ми се иска да има продължение…

Оставете коментар

Полетата означени със * са задължителни. Използването на HTML код не е разрешено.

Breadcrumbs

Считано от 25.05.2018 г. влизат в сила нови европейски изисквания за защита на личните данни. С оглед на това, Ви информираме, че този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.