Атанас Скатов: Човек трябва да се чувства щастлив

Атанас Скатов: Човек трябва да се чувства щастлив Избрана

25.09.2018 | 18:58
(0 гласа)
Д-р Атанас Скатов е алпинист, веган, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършил Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. От 12 г. е вегетарианец, от 6 години - веган. Занимава се активно с алпинизъм, плуване, йога, ски, танци. Първият веган, изкачил Еверест, при това два пъти. През 2017 г. стана първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“. Провежда научен експеримент с изкачване на 14-те най-високи върха на Земята - т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е изкачил 6 върха над 8000 метра: Еверест, Манаслу, Анапурна, Макалу, Лхотце и Чо Ою, който изкачи в средата на май.
На 1 октомври Атанас Скатов ще гостува в РБ „Ст. Чилингиров“ , за да представи своята поредица книги „Над 8000 м“, както и за мотивационна лекция „Как се сбъдва мечта“.

   Болшинството човеци гледат на алпинистите като на луди хора, които рискуват живота си и щастието на своите близки. Същото това болшинство приема веганите с доброжелателно пренебрежение /в най-добрия случай/. Според общоприето нормалните месоядни хора, вие сте двойно луд…
Това е въпрос на личен избор. Човек живее правилно спрямо умствения си капацитет, морал, психика. Хората сме различни. Аз лично абсолютно случайно започнах да се занимавам с височинен алпинизъм. Не съм и предполагал, че ще съм само на растителна диета. Исках да проведа един експеримент – възможно ли е човек да живее и да се натоварва с този режим на хранене. В същото време реших да изкачвам върхове. Лудостта е хубаво нещо. Аз от 2012 година съм с този режим на хранене, а от 2013 започнах да ходя на експедиции. Вероятно за някои това е лудост. За мен са лудост разни други занимания, но нали затова ние, хората, сме различни. Всеки е свободен да прави каквото иска, стига да не пречи на другите. Не мисля, че преча на някого когато изкачвам върхове или когато се храня по определен начин…
Защо веганите толкова държат да пропагандират начина си на живот и възгледите си? Говоря за онези грозни демонстрации с трупове и проливане на изкуствена кръв…
Аз не съм привърженик на подобни акции и никога не съм пропагандирал веганството, защото още го изследвам. Против съм тези неща и му казвам „радикално веганство“. Според мен това не е начинът. За мен е важно хората да са положително настроени. Не членувам в такива крайни организации и съм против тези демонстрации, които отвращават хората. Аз също се отвращавам и никога няма да ме привлекат за подобна кауза.
Вие дълго не сте спортували и внезапно избирате алпинизма. Защо не станахте маратонец, да речем? Какво ви привлича в алпинизма – ходенето по острието на бръснача ли?
Така се получи. Винаги съм харесвал планината. За мен лично ходенето в планината е свързано с изкачване на върхове. А алпинизмът е именно това. Върховете ме правят щастлив. А според мен най-важното е човек да се чувства щастлив. Тогава още не бяха модерни ултрамаратоните и планинското бягане. Може някой ден и по тях да се запаля…
Вие се излагате на още един риск – изкачвате се без кислород и шерпи…
Това започнах да го правя тази година. Досега, когато изкачвах върхове под 8 000 метра не съм ползвал кислород и шерпа. На осемхилядниците винаги съм ползвал шерпа-партньор и кислород. Тази година реших да опитам без тези неща. Реших да катеря самичък, което се смята за най-трудно. Всъщност, това няма особено значение. Като падне лавина, и десет шерпи да имаш, загиваш. Всяка година си поставям все по-високи цели. За мен е важно да тествам организма до краен предел. Търся границите на организма и на психиката. То е една борба със самия мен. Алпинизмът не е спорт. До скоро си мислех, че е начин на живот. Сега знам, че е начин на оцеляване.
Възнамерявахте да изкачите Шишапангма през тази есен. Гледахте ли на тази идея като своеобразно отмъщение за смъртта на Боян Петров?
За съжаление не можах да събера средства за тази експедиция. А иначе, този връх просто е част от моя проект за изкачване на всички осемхилядници. Когато му дойде времето… Не можеш да отмъщаваш на планината. Тя решава кого да пусне на върха, кого да пусне у дома и кой да остане горе. Ние сме толкова малки… Планината е там от милиони години. Ние сме само за един миг и няма как да и се противопоставим.
Планирате и мечтаете през 2019-та до покорите два или три осемхилядника. Как върви кампанията по набиране на средства и ще успеете ли да осъществите мечтата си?
Много е трудно да накараш някого да повярва в твоите мечти. За 6 години съм участвал в 16 експедиции. Всичко това е благодарение на частни дарители и на корпоративния бизнес. Разбрах, че не мога да разчитам на държавата за каквото и да било финансиране. Отново разчитам на бизнеса и на обикновените хора. Затова правя презентации из цялата страна, пиша книги и правя филми. Много хора ми пишат, че съм им помогнал с примера си. Това ме прави щастлив. Дали ще продължа с експедициите не е толкова важно. Важното е, че мотивирах хиляди хора да водят един по-смислен начин на живот.
Предстои представянето на вашата последна книга в Шумен. Вие за трети път идвате тук. Явно градът ви допада?
Не само ми допада! Имам много приятели в Шумен. Залата винаги е пълна и това за мен е чест и удоволствие. Винаги ще идвам в Шумен.

Оставете коментар

Полетата означени със * са задължителни. Използването на HTML код не е разрешено.

Breadcrumbs

Считано от 25.05.2018 г. влизат в сила нови европейски изисквания за защита на личните данни. С оглед на това, Ви информираме, че този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Бисквитките на нашия уебсайт НЕ съхраняват идентифицираща личността информация, като имена, адреси, имейл адреси или телефонни номера.